НАЙ-НОВО
публикувана в 07:06ч. на 10.07.2019г.
категория: СТУДЕНТСКО ВРЕМЕ

СТУДЕНТСКО ВРЕМЕ


СТУДЕНТСКО ВРЕМЕ

ТАЙНИЯТ КОД НА ШЕВИЦИТЕ

публикувана в 10:48ч. на 20.05.2019г.
прочетена 154 пъти


Всяка наша стара шевица се е предавала от поколение на поколение, за да достигне до нас и да се превърне в образец на традиционната култура.

Установяването и спазването на редица правила е позволило да се съхрани характерният облик и идентичност на шевиците в различните краища на България. Ясно се вижда разнообразието от стилове при народната носията, различните видове забраждения и символите във везбената украсата. Шевиците по дрехите са имали многопластова функция. Те не само са украсявали дрехите и са имали защитна функция, а са били като запазен знак на хората, символ на принадлежност към общността. Народът e държал на приемствеността и традицията във везбарството. Именно така са се запазили някои от тези изключителни образи, които днес са пример за хармония, за движение, за връзката с природата.

Продължаването и развиването на това изкуство или занаят е в ръцете на всяка една съвременна везачка. Може би не си даваме сметка за отговорността, което носим промушвайки всеки път иглата през платното, рисуваме форма, изпълваме я със съдържание, което носи смисъл.

Юлия Боева изключително точно обръща внимание на запазването на нишката с миналото, за да можем смислено да продължим напред.

“В наше време ние започваме все по-остро да усещаме, че в забравените ценности на традиционната култура има стабилност и ред, които са възможност за намиране на хармония, и от които ние имаме голяма необходимост. Напоследък се появява силен интерес към традицията. Но сега ние вече не можем да я намерим при бабите и дядовците, защото те самите са израстнали при социализма. Трябва да се опитаме да се разровим по-надълбоко, да потърсим записите и описанията на старите етнографи, и да се опитаме да избегнем подмяната на традицията със самодейност. Трябва да се опитаме да разберем кои са духовните ценности на традиционната култура, как и защо в нея е било възможно да се постига хармония между хората. Но за да разберем защо традиционната култура е била толкова устойчива, за да премине през 8 хилядолетия, трябва да се постараем на първо време да не унищожаваме последните остатъци от нея, с които все още разполагаме.

Традиционната култура е нашият почти прекъснат и унищожен корен. За да му дадем нов живот, ни трябва внимание, любов и грижа. И преди всичко знание.”

Трудно овладяваме свободата, която имаме днес или изобщо не я разбираме. Свобода може би не означава да правим каквото си искаме, а да разбираме и да следваме определен ритъм и ред, точно какъвто съществува в шевиците. Само ако следвахме принципите, които нашите изключителни везби ни представят, щяхме да знаем повече и да подражаваме на традицията, а не това което в скоро време може да заличи и малкото, което се опитваме да съхраним.


И пак казвам новите авторски разработки, които виждам напоследък са огромна злоупотреба с шевиците. Старите шевици са се развивали благодарение на колективното съзнание и въображение, а не само на един човек. Затова не бива да се злоупотребява с тях, а първо да се изучи първичният им код и чак тогава да се пристъпва към творчество. Шевицата е като азбука. Нека първо да я научим и тогава да пишем своите поеми на нея!

VEZBA>ORG


• Обратно